„Имаш ли домашно?“
„Да.“
„Започна ли?“
„След малко.“
Този разговор вероятно се е случвал в почти всеки дом с ученик. След „след малко“ обикновено идва нещо друго: чаша вода, нещо за хапване, съобщение в телефона, едно видео… докато накрая се окаже, че е минал почти час.
Лесно е да го наречем мързел или липса на дисциплина. Но започването на една задача всъщност изисква цял набор от умения — да разбереш какво се очаква, да решиш откъде да започнеш, да задържиш вниманието си и да продължиш, дори когато задачата не е особено интересна.
Това е част от т.нар. саморегулация — способността да управляваме собственото си внимание, поведение и усилия.
Да знаеш не е същото като да можеш да учиш
Представете си две деца, които са разбрали един и същ урок. Когато възрастен е до тях и ги насочва, и двете се справят. Едното обаче може само да седне, да отвори учебника, да прецени откъде да започне и да довърши работата си. Другото се колебае, разсейва се и накрая казва: „Не мога“.
Разликата невинаги е в знанията. Понякога е в способността на детето да организира собственото си действие.
Това се потвърждава и от научните изследвания. Метаанализ, включващ 150 изследвания и повече от 215 000 участници, установява връзки между саморегулацията в детството и последващото академично представяне, включително в математиката и грамотността.
Саморегулацията не определя сама по себе си успеха на едно дете, но е важна част от уменията, чрез които то превръща знанията и усилията си в реално учене.
Понякога най-трудната част е просто да започнеш
За възрастния „Напиши си домашното“ звучи като една задача. За детето тя може да означава десет малки решения: кой предмет, коя тетрадка, коя задача, откъде да започна, колко време ще ми отнеме и какво да направя, ако не разбера.
Затова вместо „Защо не учиш?“ понякога е много по-полезно да помогнем на детето да намери първата стъпка:
„Отвори учебника.“
„Намери урока.“
„Прочети първата задача.“
Това не означава родителят да свърши работата вместо него. Напротив — идеята е детето постепенно само да започне да разбива големите задачи на по-малки действия.
Четенето не винаги означава, че учим
Друг често срещан капан е усещането, че ако един урок бъде прочетен няколко пъти, той вече е научен.
Познатият текст обаче не означава непременно добре запомнена информация.
Изследванията върху retrieval practice, или активно припомняне, показват, че опитът да извлечем информация от паметта може да подпомогне дългосрочното запаметяване.
Източник: Trends in Cognitive Sciences
Затова след прочитането на урока един прост въпрос може да бъде много по-полезен от още едно препрочитане:
„Затвори учебника. Какво си спомняш?“
А после:
„Обясни ми го със свои думи.“
Така детето не просто разпознава информацията, а се опитва да я извлече и използва.
А какво става, когато отговорът е грешен?
Грешката не е непременно знак, че ученето не е проработило. Опитът за припомняне, последван от обратна връзка и корекция, също може да подпомогне ученето.
Затова „Как можа да не го знаеш?“ рядко е най-полезният въпрос.
„Къде се затрудни?“ дава на детето възможност да разбере какво точно трябва да подобри.
Това е малка промяна в разговора, но с голямо значение за начина, по който ученикът започва да гледа на собствените си грешки.
Защо това е особено важно около петия клас?
В пети клас не се увеличава само учебният материал. Увеличават се и очакванията към самостоятелността.
Повече предмети. Повече учители. Повече задачи. Повече срокове.
Постепенно детето трябва само да организира времето си, да следи какво има да свърши, да разпознава какво не разбира и да проверява собствената си работа.
Изследване върху ученици от 4. до 6. клас установява значима връзка между съзнателната саморегулация и академичното представяне, като разглежда умения като планиране, организиране на действията, оценяване на резултата и поемане на отговорност.
Затова преходът към пети клас е не само въпрос на по-трудни уроци. Това е период, в който детето започва да се учи да управлява собственото си учене.
Как родителят може да помогне?
Тук е лесно да попаднем в един познат модел:
„Сядай да учиш.“
„Отвори тетрадката.“
„Първо направи математиката.“
„Утре имаш контролно.“
Това върши работа в момента, но ако продължава дълго, детето може да свикне някой друг да организира учебния му ден.
По-полезно е постепенно да му връщаме тази отговорност:
„Какво имаш за утре?“
„От кое искаш да започнеш?“
„Как ще провериш дали си го направил правилно?“
В началото родителят помага. След това отстъпва крачка назад.
И точно това е целта — детето постепенно да придобие увереността, че когато пред него стои трудна задача, може само да намери начин да започне.
Това е част от образованието
В Брейнсторм вярваме, че доброто образование не се измерва само с научените уроци и оценките.
То се вижда и в това дали детето постепенно става по-самостоятелно, дали умее да мисли за начина, по който учи, дали може да разпознае собствената си грешка и дали знае какво да направи, когато не разбира.
Нашата работа не е просто да стоим до детето, докато реши задачата.
Нашата работа е постепенно да стигнем до момента, в който то може да я реши без нас.
А вашето дете готово ли е за това?
Ако сте родител на бъдещ петокласник и се чудите дали той е готов не само за учебния материал, а и за самостоятелността, която петият клас изисква, елате да поговорим.
В Брейнсторм – Академия за петокласници работим именно върху този преход — знания, навици, организация и увереност, с които детето да влезе в пети клас по-подготвено и по-самостоятелно.
Запишете се за разговор и нека заедно видим от какво има нужда вашето дете.
Брейнсторм – При Нас Се Учи.
Абонирайте се за нови статии
Оставете имейла си и ще ви пишем, когато публикуваме нова статия в блога на БРЕЙНСТОРМ. Може да се отпишете по всяко време с един клик.
С абонирането се съгласявате да получавате известия за нови статии. Повече в Политиката за поверителност.