Училището е само част от образованието

„Какво правихте днес в училище?“

Ако сте родител, вероятно сте задавали този въпрос стотици пъти. И вероятно сте получили и стотици пъти един от най-кратките възможни отговори:

„Нищо.“

Понякога след известно настояване идва и разширената версия: „Нищо особено.“

А в особено добър ден детето може дори да ви каже какво е имало за обяд.

Шегата настрана, зад този типичен детски отговор стои нещо доста интересно. Детето не прекарва малка част от деня си в учене, а значителна част от него. Само че ученето не винаги изглежда като учене. Понякога то е урок в класната стая, друг път е разговор, игра, грешка, наблюдение, спор, любопитство или опит да направиш нещо, което не си правил досега.

И точно тук започва по-големият разговор за това какво всъщност наричаме образование.

Какво означава да образоваме едно дете?

Училището има изключително важна задача. То трябва да даде на децата знания, умения и основа, върху която те да могат да надграждат. Без математика, език, природни науки, история и всички останали области, които изграждат общата ни култура, трудно можем да говорим за пълноценно образование.

Но ако приемем, че образованието се изчерпва с учебната програма, изпускаме голяма част от картината.

Образованието не се побира в учебната програма. То се случва и тогава, когато детето задава въпрос, опитва, греши, наблюдава и търси собствено решение.

Представете си същото дете след училище. То разговаря с родителите си, опитва се да разбере защо нещо се случва по определен начин, помага в кухнята, кара колело, чете книга, гледа документален филм, играе с приятели или се опитва да сглоби нещо, което упорито отказва да се сглоби.

Във всички тези ситуации то придобива знания и умения, но още по-важното е, че изгражда начина, по който ще използва тези знания.

Понякога най-добрият урок по математика може да започне с въпроса колко боя ще е необходима за една стая. Един разговор по време на пътуване може да се превърне в урок по география, история и култура, без никой да е отворил учебник. А когато детето се опита да направи нещо, не успее и реши да опита отново, то научава урок, който трудно се събира в контролно.

Какво всъщност искаме да постигнем с образованието?

Този въпрос изглежда прост, но отговорът му определя много от решенията, които вземаме като родители, учители и общество.

Ако целта е детето да получи добри оценки, тогава естествено ще се стремим към правилните отговори, добрата подготовка и успешно представяне на изпитите.

Ако обаче искаме след години да имаме човек, който може да се ориентира в непозната ситуация, да мисли самостоятелно, да разговаря с хора, които не са съгласни с него, да намира решения и да продължава да учи, тогава картината изглежда малко по-различно.

Знанията остават изключително важни, но вече не са единствената цел.

Един разговор, който си струва да чуете

През 2006 г. Sir Ken Robinson изнася прочутата си TED лекция Do Schools Kill Creativity?, в която поставя въпроса дали образователните системи понякога не се концентрират прекалено върху правилния отговор, вместо да развиват способността на децата да мислят, да експериментират и да откриват собствените си способности.

▶ Гледайте „Do Schools Kill Creativity?“ – Sir Ken Robinson

Въпросът, разбира се, не е дали училището е добро или лошо. Училището е необходимо. Учебното съдържание е необходимо. Учителят е необходим. Няма как да изградим стабилни знания само с любопитство и свободно изследване.

Въпросът е дали сме готови да погледнем на образованието като на нещо по-голямо.

Знанията са основата, но любопитството движи ученето

Едно дете може да научи десетки нови думи на английски език. Но ако никога не му се налага да използва езика, за да изрази собствена идея, да зададе въпрос или да разговаря с някого, знанието остава откъснато от реалния живот.

То може да научи формулата за лице на правоъгълник, но истинското разбиране започва, когато трябва да прецени колко боя е необходима за стената в стаята му. Може да прочете урок за природата, но съвсем различно е да наблюдава, да прави предположения и да търси обяснение на нещо, което е видяло със собствените си очи.

„Информацията може да бъде запомнена. Образованието променя начина, по който човек разбира света.“

А каква е ролята на учителя?

Може би именно тук се намира една от най-интересните промени в съвременното образование.

Учителят вече не е единственият човек в стаята, който притежава информацията. Днес почти всяко дете има достъп до повече информация, отколкото един човек би могъл да запомни за цял живот. Това не прави учителя по-малко необходим. Напротив — прави ролята му различна.

Добрият учител не просто казва какъв е отговорът. Той помага на детето да разбере защо това е отговорът, как може да провери информацията, какво да направи, когато не знае, и как да продължи, когато първият опит не се получи.

Той създава среда, в която грешката не е повод за отказ, а част от процеса.

Защото ако едно дете свикне да се страхува от грешките, то много скоро ще започне да се страхува и да опитва.

Ученето продължава и след училище

Най-важният резултат от доброто образование не е детето да знае всичко. Това е невъзможно и вероятно би било доста досадно.

По-важното е да излезе от училище с увереността, че когато не знае нещо, може да намери начин да го разбере.

Тази увереност се изгражда не само в часовете. Тя се изгражда у дома, в разговорите, в игрите, в книгите, в спорта, в изкуството, по време на пътуванията и в онези на пръв поглед малки ежедневни ситуации, в които детето получава възможност само да вземе решение и да понесе последствията от него.

Затова образованието е обща работа. Училището има своята незаменима роля, но не може и не трябва да бъде единственото място, където едно дете се учи.

Какво означава това за нас в Брейнсторм?

В Брейнсторм вярваме именно в това разбиране за образованието. За нас ученето не е просто усвояване на учебен материал. То е процес, в който детето постепенно изгражда увереността да мисли, да задава въпроси, да търси решения и да открива собствените си способности.

И може би следващия път, когато попитате детето си:

„Какво правихте днес в училище?“

и то ви отговори:

„Нищо.“

не бързайте да се тревожите.

Може би просто ви предстои малко по-дълъг разговор, за да разберете какво всъщност е научило.